Новини

При покупката на първо жилище купувачите често допускат няколко типични грешки, които могат да усложнят процеса или да увеличат разходите. Една от най-честите е недостатъчното проучване на бюджета – купувачите понякога не включват всички допълнителни разходи като такси, нотариални услуги, ремонти и месечни ипотечни вноски, което може да доведе до финансово напрежение. 

Друга честа грешка е пренебрегването на документацията и правната сигурност на имота. Липсата на проверка на собствеността, тежестите или разрешителните може да създаде сериозни проблеми след покупката. Освен това, купувачите понякога се фокусират върху естетиката на жилището, без да оценят състоянието на сградата, общите части, инфраструктурата и локацията, които са ключови за дългосрочния комфорт и инвестиционната стойност. 

Избягването на тези грешки изисква внимателно планиране, реалистична оценка на финансовите възможности и информиран избор на имот, което гарантира сигурна, удобна и успешна покупка на първо жилище. 
 

Видове тежести на недвижим имот:
>    Право на ползване
>    Право на строеж
>    Сервитутно право
>    Възбрана
>    Ипотека

Удостоверението за тежести е официален документ по смисъла на закона. Неговата функция е да представи информация за това дали има наложена от съдебен изпълнител възбрана върху конкретния имот. Възбраните се вписват в Имотния регистър към Агенцията по вписвания, като с помощта на удостоверението се установяват всички вещни права, както и дали съществуват евентуални възбрани върху имота. Много често купувачите настояват изрично той да бъде включен сред набора от документи. 
 

Процесът на покупка на имот с ипотечен кредит включва следните стъпки:
1.    Предварително одобрение: Кандидатстване в банка за предварително одобрение на кредита въз основа на доходи и кредитна история.
2.    Избор на имот: Намиране на подходящ имот и сключване на предварителен договор с продавача.
3.    Оценка на имота: Банката извършва пазарна оценка на имота чрез лицензирани оценители.
4.    Окончателно одобрение: След положителна оценка на имота и проверка на документите, банката издава окончателно одобрение.
5.    Нотариален акт: Подписване на нотариален акт за покупко-продажба и учредяване на ипотека в полза на банката.
6.    Вписване в Имотния регистър: Вписване на сделката и ипотеката в Агенцията по вписванията.
7.    Усвояване на кредита: Банката превежда сумата на кредита на продавача или на купувача, според договореното.
 

Съгласно Приложение №2 от ЗМДТ, данъчната оценка на сграда или на част от нея се определя по формулата: 
ДО = БС x Км x Ки x Кх х Кв x Ко x ПЛ,
където:
ДО е данъчната оценка в левове; 
БС – базисната данъчна стойност на 1 кв.м. в левове; 
Км – коефициент за местоположение; 
Ки – коефициент за инфраструктура; 
Кх – коефициент за индивидуални характеристики; 
Кв – коефициент за височина; 
Ко – коефициент за овехтяване; 
ПЛ – площта на сградата или част от нея в кв.м
Базисната данъчна стойност (БС) се определя на квадратен метър в зависимост от конструкцията и вида на обекта/ПН, ПМ, М1, М2, М3/. Км се определя в зависимост от местонахождението на обекта/населено място, зона, строителни граници/. Ки се определя в зависимост от инфраструктурата в и около обекта/ водопровод, канализация, електрификация, телефонизация, топлофикация, улична мрежа/. Кх се определя в зависимост от разположението във височина на обекта, неговото физическо състояние и подобренията в него/. Кв се определя за за търговски, производствени и селскостопански обекти, когато височината на етажа е по-голяма от 4,0 м, за останалите обекти коефициентът е 1,0. Ко се определя в зависимост от броя години от завършване на сградата до момента на оценката, като за първите пет години от завършване на сградата коефициентът е 1,0. ПЛ е площта или разгънатата застроена площ на сградата, като стойността на идеалните части от общите части на сградата е включена към данъчната базисна стойност. За складовите площи – мазета и тавани се приема 0,30% от площта им, когато са прилежащи към съответния обект.